|
Една от най-успешните съвременни банди, с фенове по целия свят е Black Eyed Peas .
Ето малко информация за създаването на групата:
Позитивните послания и брейк танците са неизменна част от хип-хоп културата, но преди началото на 90-те години на XX век този образ временно беше заменен от гангстерските игри и завладяващите текстове на групите от Западния бряг като N.W.A. Black Eyed Peas също са от тази част на Щатите, но тяхната представа за хип-хопа е далеч по-различна от уличните сбивания и престрелки в Лос Анджелис.
В училищните години Will.I.Am и Apl de Ap са част от брейк трупата Tribal Nation. В последствие двамата се фокусират повече върху музиката, като двамата се отцепват от групата и създават Atban Klann – странно име, което е акроним на „A Tribe Beyond a Nation”. Компанията на Easy-E Ruthless Records приема групата през 1992 година, но голяма част от колегите му там са недоверчиви към новаците и озадачени от ентусиазма на Easy, който е готов да съгласува своя собствен гангстерски стил с дружелюбния брейк на Atban. Въпреки че албумът е записан, компанията го оставя настрана, защото не знае как да наложи група, чийто стил не е подчинен на грубото самохвалство на N.W.A.
Смъртта на Eazy-E през 1995 година слага край на всякакви надежди за записи с Ruthless. Въпреки случилото се, Will и Apl вербуват друг танцьор, Taboo, и се завръщат като Black Eyed Peas. Новосформираната група започва да участва в различни програми в Ел Ей, впечатлявайки хип-хоп феновете с много танцувални и певчески умения. Дебютният албум на Black Eyed Peas излиза през 1998 година и се казва „Behind The Front”. Той получава добра оценка от критиката – не само заради танцувалното трио, но и заради вокалистката Ким Хил. Групата започва да кани гост-изпълнители от групи като Jurassic 5, Chali 2na, De La Soul, както и вече известната Мейси Грей. През 2000 година се появява на пазара и вторият албум – „ Bridging The Gap”. Третият албум на групата носи името „Elephunk” и представя новия член на групата – вокалистката Фърги, която доста успешно замества напусналата Ким Хил.
Следва албумът “Monkey Business”, мултиплатинените продажби вече са традиция за бандата, а наградите просто валят. Днес те са навсякъде. Will.I.Am пише и продуцира музика за много свои колеги, а сексапилната Фърги дори издаде самостоятелен албум – The Dutchess.
Сега The Black Eyed Peas пускат на пазара скандално DVD. Първият дългометражен видеопродукт на бандата носи заглавието "Live From Sydney to Vegas" и включва два концерта на групата, както и клиповете към парчетата "Union" и "Bebot". Говори се, че за да шокира феновете, фронтдамата на The Black Eyed Peas Fergie е включила в изданието и свой стриптийз, заснет с личния й телефон. Според запознати част от клипчето вече може да се свали съвсем безплатно от интернет, а ако се окаже истина, за пълната версия ще трябва да почакаме до 5 декември, когато е официалната промоция на "Live From Sydney to Vegas".
Те надраснаха хип-хоп корените си и се превърнаха в световен феномен, какъвто музикалният свят рядко вижда. По-любопитни и по-уверени от всякога, след вдъхновените от чудовищния успех на Elephunk фенове, сега е време за квартетът William, Fergie, apl.de.ap и Taboo да се захванат за работа.
Elephunk (2003г.) е албумът, с който групата проби и именно той ги изстреля нагоре по несравним с никоя друга хип-хоп група начин. Резултатите накратко: 7,5 милиона продадени копия от албума в цял свят, 4 номинации за Грами, 1 награда и незабравимо изпълнение на церемонията 2005. Изпълнени със свободни рими, весели фънк ритми и буен, жизнерадостен дух, албумът е вестител на новото звучене на модерната епоха – дух, вдъхновен от хип-хопа, без граници и задръжки, минаващ през годините, конкуренцията и произхода си.
Това е звук, който единствено може да бъде описан като „Една Нация Под Груува на Black Eyed Peas”.
Но ако Elephunk е коронованият принц на замъка Black Eyed Peas, то четвъртият им албум Monkey Business е на път да завладее трона, за да се превърне в крал. Това е албум, който засилва страстта им да правят музика заедно и да я свържат с феновете си по най-фундаменталния начин: да карат хората да се чувстват добре и да се забавляват.
Това е кредо, което вдъхновява групата откакто е сформирана в края на 90-те години на XX век; печелейки прехраната си на ъндърграунд хип-хоп сцените на Лос Анджелис. Дори тогава групата притежава магнетичен дух, който им помага да се докажат пред света, следвайки първите си два албума – „Behind The Front” (1998 г.) и „Bridging The Gap” (2000 г.).
По много причини Monkey Business е директен наследник на предшествениците си. Успехът на Elephunk държа групата по концерти в целия свят за рекордните 18 месеца. „След толкова време по пътищата нямахме никаква идея каква музика искаме да правим и свирим” – казва will.i.am. “Monkey Business е за песните, които изпълняваме на живо. Той е за парти. Създаден е различно и зарядът, който носи, показва какви сме ние по време на турнетата ни – от бийтовете до инструментите, които използваме и начина, по който общуваме с публиката. Албумът е за нас и публиката”
Monkey Business е продуциран и записан буквално по време на безкрайното им турне. „Бях в Бразилия и си купувах някакви дискове” - разказва will.i.am, - „когато попаднах на една компилация, за която си мислех, че е едно, а пък тя се оказа нещо съвсем друго. Песента на Dick Dale – “Miserlou” – беше вътре. В началото се ядосах – това не беше, каквото исках да си купя” – смее се той. „Но после се оказа, че песента е наистина страхотна. Казах, че искам да направим нещо такова. Скочих на компютъра и направих няколко бийта. След това трябваше да отлетим за Токио и аз взех бийтовете с мен в самолета. После записах гласа в този парк в Токио. Така се получи парчето “Pump It”.
Песента, която е като парти химн, е включена в албума Monkey Business и прави своя дебют в една реклама за електроника. „Това е красотата на технологията – можеш да записваш навсякъде, по всяко време, по всякакъв начин. Обичам тази песен, защото носи усещането на живите ни изпълнения, носи онази енергия.”
Monkey Business е и за приятелските връзки вътре в групата, които се създават по време на записите на Elephunk. Преди записа на този албум тримата оригинални членове на групата – will.i.am, apl.de.ap и Taboo – имат проблеми. „Помня, че всеки от нас говореше за нещата, които ни мъчат и явно са ни отслабвали” – казва will.i.am. Добавяйки гласа на Fergie, групата използва музиката като терапия. „Винаги сте пред предизвикателството да не се връщате към лошите навици. Когато живеете добре, понякога си мислите: Добре, победих веднъж, защо да не мога да го направя пак. Но всъщност никога не можете да избягате от нещата, които ви мъчат.”
Така Monkey Business се превръща в постижение за групата – първият албум, който четворката създава заедно, с по-прецизни текстове. Груувът и духа, който албумът носи, доказват това. „Беше като да строим къща заедно” – казва will.i.am.
„Don’t Phunk With My Heart” e увлекателна серенада, която will.i.am описва като продължение на „Shut up”. „Не за звученето, а за съдържанието. Когато си в лоши отношения с някой специален човек, не искаш да скъсаш с него. Казаваш му неща, които наистина мислиш в този момент. Но той ти казва – престани да се е***** с мен”.
Ако ви изглежда, че Black Eyed Peas описват живота си в текстовете, това е, защото донякъде наистина е така . „Don’t Lie” e песен, за която will.i.am казва, че е родена от истинско преживяване, свързано с лъжа от бивша приятелка. „Това е песен за признания, извинения и осъзнаване на грешки. Тя е за това да бъдеш мъж или жена – възрастен – и да се изправяш пред ситуациите честно”.
Justin Timberlake отново се присъединява към групата за песента „My Style”. За първи път той пя с тях в „Where Is The Love" – песента от Elephunk, с която четиримата пробиха. „Заедно работим наистина добре” – казва will.i.am. „Джъстин вижда музиката по подобен на нас начин. Освен това е и пич”. Песента е продуцирана от небезизвестния Timbaland. „Обичам да преживявам неща, които никога не съм преживявал до момента. Това те изкарва от ежедневието и може наистина да те вдъхнови. Timbaland е невероятен талант.”
В албума има и други колаборации – „Union” с участието на Sting, „Gone Going” с нео-фолк изпълнителя Jack Johnson. The... Peas сбъдват и друга тяхна мечта – да пеят с Кръстника на соул музиката - James Brown в песента „They Don't Want Music”.
„Това беше невероятно, човече. Като фен на хип-хопа знам, че James Brown е гръбнакът на музиката. Това да пеем с него беше изключително преживяване!” – казва will.i.am. The Black Eyed Peas остава една от малкото избрани групи, които колаборират с бащата на фънка. „Срещнахме се във Великобритания на наградите „Моджо”. Там говорихме да работим заедно. Помня, когато записвахме – свирех нервно. Но после седнахме всички заедно и той поклати глава в знак на одобрение”.
Тази песен отразява фънк духа на The Peas, който се харесва на всички поколения. Това е и една от причините групата да е толкова обичана по цял свят. „Мисля, че нещата ни се получават, защото се забавляваме с музиката. Обичаме музиката и не се опитваме да се разграничаваме от феновете. Наистина е толкова просто”.
|