|
Коледната елха
Коледната елха е един от най-популярните символи на Коледата. Традиционно Коледната елха се украсява за 24 Декември и украсява дома до 6 Януари.
Присъствието на Коледната елха, като неизменен символ по време на зимните празници има своята хилядолетна история.
В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-краткия ден от годината.
Китайците и древните жители на Юдея също са имали подобни традиции.
По време на Коледните празници скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечно зелени растения. Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима.
Римляните пък украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн.
Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата.
Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай.
Една от най-древните легенди е свързана с бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица. Всеки един от ъглите представлявал Отца, Сина и Светия Дух. Заради езическата почит към елата обаче мнозина започнали да я отричат като Божие дърво.
Легендата според която Мартин Лутер — основателят на Протестантското движение е откривателят на Коледното дърво е смятана за една от най-правдоподобните. В една зимна нощ, вървейки през гората, той неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и се любуват на красотата й.
Първите писмени доказателства за Коледната елха, достигнали до нас, датират от 1521 година. В Аlsace, която по това време е немска територия, принцеса Де Меклембург показва на местните куртизантки украсена елха. По късно след женитбата си с Орлеанския дук, принцесата занася елхата и в Париж.
През 17 век навлизат нови мотиви в украсата на Коледното дърво. В Германия се появяват Коледни базари, където се предлагат подаръци, храни и дребни украшения, които да се поставят върху елхите. От тук идва традицията да се използват дребни сладки в различни форми за украсата на дървото. В своите бележки от Страстбург през 1601 година, един изследовател описва как местните украсяват елхите си с вафли, захарни пръчици и хартиени цветя в най-различни цветове.
Гирляндите започват да се използват като украса през 17 век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки.
През 17 век от Германия коледната елха е пренесена в Англия, но употребата и започва по-късно, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия.
По време на Американската революция, Хесенските наемни войници, които са били на английска служба в Северна Америка, запознават американската цивилизация с обичая на Коледните празници да се украсява дърво.
През 19 век става настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелче кацва на върха на елхата. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. Коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото — колкото по- украсено е дръвчето, толкова по-богати са притежателите му.
През 1882 година американците патентоват електрическите лампички.
Празничното дърво започва бързо да придобива популярност в Европа. Верни на своите традиции, Средиземноморските страни обаче трудно успяват да възприемат елхата. Те предпочитат да изобразяват Рождество Христово и различни библейски сюжети посредством малки фигурки и специална декорация.
С навлизането на елхата като неизменен елемент от Коледните празници се появява и проблемът с изсичането на дърветата и нарушения природен баланс. Това налага да се започне производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е произведена от гъши пера в Германия. Малко след това предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология.
АДРЕСА НА ДЯДО КОЛЕДА
700 000 писма получава Дядо Коледа всяка година в пощенската си кутия. Пликовете започват да пристигат в пощенската станция в Лапландия, където добрият старец живее, още в началото на декември. В нелеката кореспонденция му помага Снежанка, която е една от най-верните му помощнички. Служителите, облечени като джуджета, отварят писмата, които пристигат от целия свят, и лично предават желанията на Дядо Коледа.
Адресът на Дядо Коледа е:
Santa Claus
Arctic Circle
96930 Rovaniemi
Finland
Коледа по света
Англия
Всяка домакиня приготвя коледен пудинг, в който пъхва монета от шест пенса. Някои семейства предпочитат пая пред пудинга или пък маслени сладкиши от бадемово тесто със захаросани плодове. В менюто преди десерта е включена и знаменитата супа от костенурки и, разбирасе пуйката.
В навечерието но Коледа и на следващия ден по улицитемогат да се видят многобройни карнавали и тайствени пиеси в които играят маскирани актьори. По стар езически обичай костюмите им са направени от дълги широки ленти.
Нарастваните на деня е знак на по нови сили и това се празнува по няколко начина: преплуване на река на 25 декември и лов на лисици на 26.
Малко по на север шотландците предпочитат Нова година пред Коледа. Тогава те имат 3 дневна почивка.
Холандия
От векове насам Sinter Klaas (Дядо Коледа) идва от Испания по средата на ноември. Всички, дори и кралицата, го посрещат на пристанището. Едва пристигнал Дядо Коледа тръгва да види дали децата са послушни. Той разполага с три седмици - до 6 декември, за да прецени кой заслужава подарък и кой - не. В деня на отпътуването му всички деца излизат на улицата, размахат знаменца, пишат му писма и всичко това при звъна на чурковни камбани и оръдейни залпове. Приготвят се чифт обувки, пълни със сено и моркови за кончето на Дядо Коледа. Бисквити и бонбони, хвърлени в дворовете, предвещават минаването му през квартала. А постоянният му спътник е Черният Пиет - той носи подаръци за лошите деца.
Дания
Четире седмици преди Коледа датчаните украсяват венец от борови клонки, в който слагат четири свещи и запалват първата. И така всяка неделя до Коледа палят по една. Първата е неделята на запалването. Втората непременно е посветена на приготвянето на сладкишите (непременно с канела). След това трябва да се украси елхата с червени панделки, датски знаменца и сърца от слама. Четвъртата неделя е денят на приятелството и обичта. Тогава се пият топло вино и ракия. Улиците и витрините са оцветени в зелено и червено.
В Дания няма Дядо Коледа, а червен дух на име Жул, който много прилича на снежен човек.
Вечерята на 24 декември е традиционна . херинги, патица или печено прасе с цветно зеле, карамелизирани картофи и компот. За десерт - ориз с бадеми и канела. След това всички пеят и танцуват в очакване на червения дух.
Италия
На 24 декември италианците празнуват и Деня на дървото. Обичаите са много, но общото между тях е голямата козуначена кифла, която служи за коледен сладкиш. Тя се пази за постната вечеря на 24-и и е предшествана от различни каши и змиорки. Традиционната пуйка е за обяда на 25-и.
Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5-и януари вечерта, точно преди да си появи магьосницата Бефана, която раздава подаръците в по голямата част на Италия. На непослушните деца се полага само по парченце въглен, и то от захар.
Швеция
Там коледа е нещо свещено. Свещено до такава степен че шведите са построили цял лунапарк. Въпреки потока от туристи традициите се спазват стриктно. Например тази със свещичките като в Дания. Коледните празниции започват на 1-ви декември. На 13-ти декември, денят на Санта Лусия, момичетата обличат бели рокли, украсяват главите си с корони от по четири свещи и пеят фолклорни песни. Както в Дания, вечерята минава под знака на херингите и ориза с канела, сервирани върху червена покривка. Един дух, който определя и съдбите, е назначен да раздава подаръците.
Испания
Коледа в Испания е предимно семеен празник: след 22 часа на 24 декември всечки ресторанти са затворени. Хората се прибират вкъщи и чакат литургията в полунощ. Пирът започва след това: моруна, кестени, и пуйка в Южна Испания, бадемова супа и гъска - в Северна. Десертът е бадемов сладкиш с мед.
Германия
Приготовленията за Коледа започват още през ноември. Пешеходните зони и магазините се украсяват. И в Германия Коледата е преди всичко семеен празник. На нея се събира цялото семейство и младите идват при старите, колкото и далече да живеят. Всички заедно сядат около богата трапеза, за да хапнат от традиционните немски специалитети - гъска с ябълки, пфеферкухен и лубкухен и не на последно място щолен. Особеното на този сладки със стафиди и много мазнина в приготвянето му. Той може да се направи месеци предварително и да се яде на Коледа, като запазва вкусовите си качества.
Франция
Франция е голяма държава и всяка област добавя по нещо типично свое към коледната традиция. Още на 1-ви декември всяко дете получавашарен, картонен календар с 24 прозорчета. Зад всяко прозорче има изненада - малко лакоство. На 24-ти декември се отваря последнот и най голямо прозорче. В празничната вечер около бляскавите светлинки на елхата семейството похапва пуйка с кестени и различни изискани специалитети, закупени специално за случая - миди, охлюви, риба сомон и великолепен много скъп пастет от гъши дроб. В Елзас, област която в последните столетия е била ту част от Франция , ту от Германия, традицията гласи : печени кестени и греяно вино.
Гърция
Гръцките коледни и новогодишни традиции са особенно тясно свързани с религията. Елхата се подрежда на 24.12 и си разваля 12 дни след това, точно след Йордановен или Фота, както го наричат гърците. На бъдни вечер се яде също както у нас потно - ошаф, баница, щрудел, боб. Почти същия е и обичаят - коледуване.
И в Гърция Коледа е семеен празник - всички заедно отиват на църква, всички заедно хапват от свинското, печената пуйка със зеле и изключително вкусната баклава със сусам, канела и портокалови кори която не липсва в никоя къща. Подаръците се раздават на Нова година. Айос Василис е любимият светия на гръцките деца. Той е техния Дадо Коледа.
Коледна украса и празнично настроение
В края на работния ден рядко ни остава време за нещо извън ежедневието. Но Коледа идва и по това време на годината ни обзема предпразнично настроение и ни се иска да създадем малко по-тържествена и специална атмосфера у дома.
За щастие, има бързи и относително лесни начини да го постигнем, без да инвестираме много средства или време. Повечето идеи са лесни, много от тях са безплатни и всички отнемат минимални усилия, ако има желание.
1. Украсете с панделки и ленти
- Вържете панделки навсякъде, където намерите за подходящо – свещници, парапети, рамки, дръжки на врати, завеси, столове…
- Панделките трябва да подхождат на останалата част от украсата, както и на цветовата схема на стаята.
- Не е задължително да украсявате само с червено и зелено. Може да изберете кариран или флорален десен. Ако нищо не изглежда подходящо, може да съчетаете сребристо или златно със зелено или червено.
- Изберете панделки, които могат да се връзват и развръзват всяка година. Когато празниците свършат, развържете панделките и ги изгладете. Така ще бъдат готови за следващата Коледа.
2. Ползвайте празнични сервизи и прибори за хранене всеки ден през декември.
- Прегледайте шкафовете, за да извадите сервизите, които ви изглеждат празнични.
- По-нестандартният дизайн също създава по-специална атмосфера.
3. Избягвайте електрическото осветление
- През този сезон наблегнете на свещите. Подредете свещи на масата и вечеряйте само на тяхната светлина. Всеки път ще се чувствате по-специално.
- Ако имате камина, палете си огъня редовно и се опитайте да се събирате около него.
- Наредете свещници, където може, дори и около ваната. Само внимавайте, ако имате малки деца, не оставяйте огъня без наблюдение.
4. Окачете празнични венци
- Окачете венец на всяка врата. Започнете с входната, за да посрещнете гостите подобаващо и продължете с вътрешните врати.
- За венците изберете бор или бодлива зеленика, украсени с панделки, дребни плодове, шишарки и други подходящи аксесоари.
- Може да си вземете и изкуствени венци, които да ползвате и следващата Коледа.
5. Наблегнете на символите
- Не си и помисляйте да не украсите Коледна елха, независимо дали е изкуствена или естествена.
- Сложете гирлянди и украшения на парапетите, над огледалата, над шкафчетата...
6. Музика
- Слушайте повече музика преди Коледа.
- Закачете звънчета над вратата.
7. Купувайте по-често плодове, сладки и шоколад
- Напълнете купа с пресни плодове и я оставете на масата.
- Изпечете дребни сладки и ги наредете в красива кошничка.
- Закачете лакомства и на венците. Подгответе си ножица, за да изненадате гостите на прага като им отрежете сладки от венеца.
8. Добавете от даровете на природата
- Съберете шишарки и ги аранжирайте артистично из къщата.
- Намерете зелени клонки и ги окачете от вътрешната страна на прозорците.
- Отгледайте си Коледна звезда (другото й име е Понасетия – това е цветето, което цъфти в червено около Коледа и се е превърнало в един от коледните символи). Ако не за тази Коледа, за следващата ще цъфти прекрасно.
8. Добавете светлина и блясък навсякъде
- Наръсете изкуствен сняг върху масата, шкафа, растенията…
- Поставете искрящи орнаменти, където можете.
9. Направи си сам
- Снежинки, гирлянди и други фигурки от хартия, сгъната на четири или повече, която се изрязва в различни форми. След като разгънете хартията, се получават чудесни фигурки, които могат да се залепят на прозорците.
- Включете и децата в творческия процес.
10. Последно, но най-важно: Импровизирайте! Каквато и украса да изберете за дома, най-важно остава вашето въображение и желание да направите своя свят по-красив. Сезонът е подходящ за създаване на спомени – подгответе обстановката. Спомнете си детството, обадете се на стари приятели, играйте повече, не превръщайте Коледа в хаотично бързане.
Как да украсим коледното дърво?
- Класическа украса: Идеална е за къщи, в които няма малки деца. Подходяща е също за работното място, за офиса. Елховото дръвче се украсява с един цвят, но във всичките му тонове. Например- всички украшения са в златисто или сребристо. Хубаво е да добавите и Коледна звезда на върха, както и декоративни подаръци под елхата.
- Новаторска украса- за тези от вас,за които Коледа идва като нещо ново всяка година.дървото за украсяване е изкуствено, по възможност в цвят, различен от зеления.Най добре е елхата да е бяла, а украшенията да са в “неколедни” цветове като синьо и жълто. Що се отнася до вида на украшенията, те са класическите топки и гирлянди.
- Украса за деца-духът на Коледа ще ги вдъхнови да сътворяват какви ли не украси за елхата.…Можете да направите малко подаръчета,които да се закачат - цветни топки, хартиени фигурки. В дом , в който има малки деца, не е подходящо да се използват стъклени топки, защото са опасни за здравето на децата.
Santa Claus
Дядо Коледа, Дядо Мраз, Санта Клаус, Свети Николай,Крис Крингъл........
Дядо Коледа невинаги е бил такъв, какъвто го познаваме днес. В древността човекът, който раздава подаръци, се наричал свети Николай. Той е роден в земите, където днес се намира Турция, през 300-а г. Бил роден в богато семейство, но много малък останал сирак, тъй като родителите му починали. Николай израснал в манастир и когато бил едва 17-годишен, станал най-младият свещеник. Невероятно много истории описват неговата щедрост. Той раздал фамилното богатство под формата на подаръци на всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата. Според легендите Николай пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците. Начинът, по който раздавал подаръците, и до днес е останал непроменен.
По-късно Николай бил ръкоположен за епископ, а шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за първообраз на съвременния Дядо Коледа.
Добрият старец, такъв, какъвто го познаваме днес, се ражда във въображението на зъболекаря Клемент Кларк Мур през 1822 г. Тогава американецът написал поемата "Разказ за посещението на свети Николай". В творбата си Мур описал Дядо Коледа като закръглено джудже, което идва с шейна от Севера, дърпана от осем елена. В дните преди Коледа той ходил от покрив на покрив, тихичко се спускал по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите до камината чорапи.
Клемент Мур написал поемата като подарък за децата си. През 1823 г. той я публикувал, като не написал името си, а заглавието променил на "Нощта преди Коледа". Поемата бързо станала популярна не само в Америка, но и в Европа. В Холандия героят на Мур придобива известност като Sinter Klaas, откъдето идва и Санта Клаус, както наричат добрия старец в САЩ.
През 1863 г. карикатуристът Томас Наст от Ню Йорк за първи път нарисувал Дядо Коледа. В празничното издание на "Харпърс Магазин" той пуснал картинки на стареца, но вече с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на Дядо Коледа, с малка работилница за играчки, която се намирала на Северния полюс. Добродушният старец наблюдавал всички деца по света по света и в огромна книга записвал малчуганите, които са били послушни през годината.
Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на "Кока-Кола". През 1931 г. художникът на компанията Хадън Сандблъм направил реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превърнал в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят.
Домът на Дядо Коледа в Лапландия се е превърнал в голяма туристическа атракция. В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа.
Домът на добрия старец е разположен на няколоко километра извън столицата Рованиеми - в градчето Корвантунтури. Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пистига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елеонор. Малко преди да пристигне, съпругата на Рузвелт, на 9 километра от Рованиеми, в Корванунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за "официалната столица на Дядо Коледа".
В Рованиеми, освен дома на Дядо Коледа, неговия офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк "Санта парк". Целта е да се удебят и най-скептичните деца в съществуването на Дядо Коледа. Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Туристическата атракция работи активно от ноември до януари. Понякога "Санта парк" отваря врати и през лятото, но само в случаите, когато има желаещи да разгледат увеселителния парк. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения.
Кой е дядо Коледа?
Първообраза на добрия старец можем да търсим още в древните богове - северния Один, гръцкия Посейдон, римския Нептун... В славянската традиция това е богът на слънцето - Даждбог.
Но най-близка до нас остава легендата за Свети Никола. Той е роден през 280-та година Патара - Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Едва 30-годишен става епископ на град Мира(днес гр.Демре, Турция). Легендата разказва, че той е бил благороден човек, който е бил много мил с децата и е използвал наследеното си богатство за да помага на бедните. Има една забележителна история как свети Никола помага на 3 жени с пари за зестра и така ги предпазва от проституция.
В почит на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци на 6-ти Декември - деня на светеца.
В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония - Ню Амстердам (днес Ню Йорк). Те привнасият холандската традиция при честването на празника, и така от англоезичното Сайнт Николас и холандското Синтер Клаас се получава днешното Санта Клаус - Дядо Коледа в англоезичния свят.
Първата история, написана за дядо Коледа и неговите 8 елена е поемата “Посещение на Св. Никола” (A visit from St Nicholas) от теолога Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември 1823 година в нюйоркски вестник "Sentinel". В нея се описва как елфът впрегнал шейната с елените пускал коледните подаръци през комините. Интересен факт е, че самия Муур дълго време отрича авторството на поемата, страхувайки се, че това би подронило неговия авторитет пред академичното общество.
Финландците разказват, че добрият старец живее в Лапландия на върха на планината Корватунтури.
Съществува ли Дядо Коледа?
През 1897 г. 8-годишната Вирджиния О’ Ханлън написва писъмце на в.“Ню Йорк Сън”, в което пита: “Съществува ли Дядо Коледа?”.
С отговора се заема лично главният редактор на известното издание Франсис Парселъс Чърч. В него той не казва нищо по-различно от това, което всеки вече знае, а именно: “Да не вярваш в Дядо Коледа е като да не вярваш в приказките! Никой не е виждал Дядо Коледа, но и никой не е намирал доказателства, че той не съществува. Най-истинските неща на този свят са тези, които нито възрастните, нито децата могат да видят. След още хиляда години, Вирджиния, и още след десет пъти по десет хиляди години той ще продължава да радва сърцето на детето”.
Колко прав е бил г-н Чърч, когато е казал, че Дядо Коледа ще присъства в живота ни. Сгрешил е само в едно, като е предположил, че никой не би могъл да го види. Дали го наричат Св. Николай, Дядо Коледа, Санта Клаус, Дядо Мраз или Синтерклааас по света, той винаги е притежавал образа на жизнерадостния възрастен горски дух в нашето съзнание.
През 20-те години компанията Кока-Кола осиновява образа на Дядо Коледа, за да го използва в рекламната кампания “За жаждата няма сезони”. В резултат на това начинание няколко американски художника се опитват да пресъздадат безуспешно образа на Дядо Коледа до 1931 г., когато илюстраторът Хедън Сънблум поставя върху платното първите щрихи на един незабравим образ. Под неговата четка се ражда представата за Дядо Коледа, която се харесва на хората по целия свят. Така, инициативата на Кока-Кола, започнала като рекламна кампания, се превръща в традиция.
Вдъхновение при създаването на образа на Дядо Коледа Сънблум черпи от стихотворението на Клемент Муур “Посещение на Св. Никола” (Нощта преди Коледа):
“Очите му-как блестят и колко бръчките му весели са!
С цвят на рози бузите му са, а с цвят на череша-носът!
Устните му малки, изрисувани са,
А брадата му по-бяла е от сняг.”
Сънблум вдъхва на Дядо Коледа човечност. Той се превръща в човешко същество с огромен апетит и невероятен смях. От една страна той е безсмъртен светец, а от друга - любим чичко, който крие в джобовете на широката си дреха разни лакомства. Оригиналният модел на художника е Лу Пернтис – негов приятел, пенсиониран търговски пътник, който в продължение на години позира на художника. След смъртта на Прентис, друг приятел предлага на Сънблум да обедини образа на Дядо Коледа със собствения си образ. Той се съгласява и резултатите от това са чудесни картини, които художникът оставя. В тях той създава и образите на две деца. Техни първообрази са Лани и Санси Нейсън от Тъксън, щата Аризона.
Дядо Коледа на Сънблум, създаден за Кока-Кола, се е превърнал в легенда. Ние неизменно разпознаваме червената мантия, обточена с бяла като пухкав сняг кожа, черните лъскави ботуши и колан, падаща като водопад копринена брада. И разбира се, не може да не си го представим с неизменната бутилка Кока-Кола в ръка.
Хедън Сънблум е американски гражданин от шведски произход. Роден в щата Мичигън и отрасъл в Чикаго. Сънблум рисува Дядо Коледа в продължение на три десетилетия, като последният образ е завършен през 1964 г. От 1931 г. до 1964 г. Хедън Сънблум създава поне по една рисунка на година – повече от 30 различни образа. Художникът умира през 1976 г., но образите, които е създал продалжават да живеят и днес.
КОЛЕДНАТА ТРАДИЦИЯ
Денят преди Рождеството се чества като Малка Коледа. Според народното вярване Божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила Младенеца на Малка Коледа, но съобщава на следния ден (традицията повелява родилките да съобщят на другия ден след раждането). Рано сутринта на празника по домовете тръгват малки коледарчета, момчета на възраст от 6-7 до 10-12 години, а след Първата световна война в коледарските дружини са включени и момичета. Те са облечени празнично, в ръката носят дрянова пръчка - „коледашка", и шарена торба през рамо. Коледарчетата обикалят домовете, влизат в къщите и разравят огнището, благославяйки „Да се роди, дето рало ходи, дето рало ходи и не ходи!" Стопаните ги даряват с малки кравайчета, сухи плодове, дребни пари и ги посипват с жито от сито или решето за плодородие.
ОБРЕДНИ ХЛЯБОВЕ
Още от ранни зори жените се подготвят за празника. Особено внимание се отделя на приготвянето на обредните хлябове - безкръвното жертвоприношение за светлия ден. Облечени в празнична премяна, те заместват обредните хлябове. Те се приготвят от най-чисто брашно. Още при приготвянето на реколтата най-хубавото зърно е отделено, измито в реката и изсушено. Брашното се пресява през три сита „копринени", замесва се с „мълчана", „цветна" и „неначената" вода,донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато се месят хлябовете, момите и невестите пеят обредни песни. Коледните хлябове са три вида. Първият е наречен на самия празник и носи наименованието „боговица", „божия пита", „светец". Храктерната за него украса е кръстът и неговите разновидности - свастика, розета,цвете и т. н. Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството. На него обикновено се изобразява гумното, кошарата, добитъка, лозето и бъчвата и т. н. Третият тип хлябове са „витите, превити краваи" с дупка в средата, които се даряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ. На следния ден коледарите организират с тях търг на мегдана, като събраните средства даряват на черквата, училището или читалището.
БЪДНИК
Бъдникът, това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домо-чадието: "Славите ли Млада бога?", жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!. Мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!" В дървото има провър-тяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, жените пеят: Основен момент в подготовката на Бъдни вечер е отсичането и донасянето на бъдника. С него се поддържа огънят през цялата нощ. Най-младият мъж в семейството, облечен празнично, отива в гората. Той избира за бъдник здраво и плодовито дърво -дъб, бряст, круша и т. н. Преди да го отсече, моли за прошка. Дървото не бива да докосва земята и до дома се носи на дясно рамо. Всички в дома го очакват с нетърпение. Момъкът пита „Славите ли Млада Бога?", жените отговарят „Славим, славим, добре си ни дошъл!", след което мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!". Дървото се внася до огнището, където се миросва - издълбават дупка в единия край, в която поставят вино, зехтин и тамян, запушват я и увиват с бяло ленено платно. Докато миросват бъдника, жените пеят:
Ой, ти дръвце, право дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко, та високо?
- Я съм дръвце, златно дръвце,
златно дръвце плодовито.
Ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земи,
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато.
Слез ще по мен Млада Бога,
ще дарува добра дарба!
Вечерта на Бъдни вечер бъдникът ще гори през цялата нощ. Според народната вяра да е светло на Божията майка и да е видело на мъртвите предци, дошли на празничната трапеза. Според поверието бъдникът има магическа и лечебна сила. В някои краища на страната сутрин го гасят с вино и от недогорелите части правят части за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се използва за лек, поставя се в ниви, лозя и ливади, за да раждат.
ТРАПЕЗАТА НА БЪДНИ ВЕЧЕР
Най-вълнуващият момент в празничната вечер е сядането около трапезата. Вечерята трябва да се започне рано, за да узреят рано житата, никой не бива да става от нея, за да не стават кокошките от полозите, ако това се наложи, людете ходят приведени, за да се приведат и натежат житата. Трапезата задължително се подрежда около огнището, така че всички да са с лице към него, защото се вярва, че огнището е святото място в дома. Трапезата се подрежда върху слама, в която се поставят различни зърна за плодородие, отгоре се слага чувал и или месал. Трапезата на Бъдни вечер е постна. Стопанките са приготвили 7, 9 или 12 ястия - сърми с лозови листа, сухи чушки с булгур или ориз, боб, мед, баница с тиква, варено жито, вино, ошав - всичко, което е родила земята, с надеждата да роди отново идната година. Най-възрастният мъж в дома - домовладиката, кани Бога на вечеря и прекалява с палешника от ралото трапезата. Сетне стопанката кади всички стаи и постройки в двора, къде е стоката. След молитвата се разчупва питата със сребърната пара, като се вдига високо, за да растат високи житата. Първото парче от питата се отделя на Богородица и се оставя пред домашната икона, където се пази до следващата Коледа. Късметлия ще е онзи, комуто се падне парата от питата. Трапезата не се вдига цялата нощ, защото се вярва, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се извършват и ред гадания за времето и берекета през следващата година, за женитба и благополучие. Всички са в трепетно очакване на добрите гости коледари, божии пратеници.
КОЛЕДУВАНЕ
Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ, коледарите се избрали своя водач( станеник ) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии. В групата има трохобер(събирач на краваите), магаре(носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко. Всяка коледарска песен обикновено започва с думите
Стани, Нине, господине
тебе пеем, домакине!
добри сме ти гости дошли,
добри гости коледари...
Коледарските песни са богати на благопожелания:
Добро утро, болярине,
добър сме ти глас донели,
овци ти се изягнили,
все агънца ваклошатки,
кобилки ти се изждребили,
все кончета златогриви...
След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават като отмъкват вратника на двора.
РУСАЛИИ
На следния ден, 25 декември, всички вярващи християни отиват в божия храм на тържествената света литургия. Те се причестяват и играят хоро на мегдана или в черковния двор. В дните от Коледа до Богоявление, които народът нарича „мръсни", „погани", „некръстени", се вярва, че бродят зли, тъмни сили. Затова людете не бива да замръкват след залез слънце, забранени са брачните свеждания, защото заченатото в тези дни дете ще се роди пияница, побойник, нехранимайко. В тези дни още от коледната нощ по домовете в Западна България обикалят маскирани дружини. Те влизат във всеки дом и двама от персонажите -„старец" и „баба", изпълняват оргиастични миманси за плодородие. Това поведение, както и по-свободното държание на стопанките на дома напомнят за празници и тържества, идващи от предхристиянско време. В някои райони на Македония все по това време обикалят т. нар. русалийски дружини. Те са от по 30-40 мъже на възраст от 20 до 40 години. Руса-лиите са облечени в празнични премени с кръстосани алени шамии и нанизи от сребърни монети на гърдите. Те се водят от „прот" или „балтаджия" и „кесежия". Тръгвайки на своите обиколки по селата, русалиите се прощават с домашните си, сякаш отиват на война. И наистина, когато се срещат две русалийски дружини, те водят бой коя от тях да влезе в селото и до днес се пази споменът за русалийски гробища. Русалиите подобно на коледарите влизат във всеки дом, с изключение на къщите, в които има родилка и наскоро починал. Под звуците на старинни, монотонни мелодии те играят своите обредни танци за здраве и плодородие. След тези 12 дни те отиват в черквите, причестяват се и се връщат към нормалния начин на живот.
Коледната празнична обредност се запазва и до днес в българските домове, макар и видоизменена. Много промени настъпват в нея след Освобождението, когато България тръгва по европейски път на развитие. За пръв път коледна елха се организира в двореца през 1879 г. по инициатива на княза. Сетне се устройват тържества с коледни елхи във военните клубове, учрежденията организират коледни тържества за децата на своите чиновници, празникът се чества по новому в болници и благотворителни институции. От 20-те години на XX век елхи се продават в градската градина и дори и преди това всеки дом на български интелигент се украсява с елха за празника. Първоначално елхата е била кичена със сухи плодове и собственоръчно направени играчки. Сетне започват да внасят и да произвеждат играчки за коледната елха. Коледарските дружини, които до късно обикалят българското село, намаляват в големите градове в началото на века. Момчетата обикалят домовете на видните и по-богати граждани с благотворителна цел. Събраните средства даряват на болни и сираци. Баловете, които се организират от двореца и обществени организации, също имат благотворителен характер. Признак на добра воля е изпращането на коледни картички на близки и приятели.
песнички
Шаро и първия сняг
Тихо се сипе първият сняг,
галено щипе бузките пак.
Гре е на двора старият пън?
Снежко затрупа всичко навън.
*
Плевникът вдига снежен калпак.
Сняг е затрупал къщния праг.
Шаро тревожно тръска глава:
''Как е възможно? Що е това?''
*
Шаро е още малко кутре.
Може ли Шаро да разбере?
Колко си глупав, Шаро, сега!
Колко страхливо гледаш снега!
Зимна песничка - Над смълчаните полета...
Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.
*
Зън, зън, зън, зън,
бялата пъртина.
*
Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви,
път из преспите се вие,
в селото се крие.
*
Зън, зън, зън, зън,
в селото се крие.
*
Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели.
*
Зън, зън, зън, зън,
пухкави къдели.
Тиха нощ, свята нощ
Тиха нощ, Свята нощ
всичко спи сал една
свята двойка над своя син бди,
над главица със руси коси.
А навред тишина, а навред тишина.
Тиха нощ, Свята нощ
вест дойде най-напред
от пастирите секли нощта
чули ангел да носи вестта,
че Христос се роди, че Христос се роди
Тиха нощ, Свята нощ
две очи и във тях
нежен поглед сияещ от смях.
Лъч надежда достигна до нас
за спасителен час, за спасителен час.
Снежинки
Баба Зима пак размята
белия кожух.
Ний се стелим по земята
леки като пух.
Припев:
Над къщички и дворчета,
край светлите прозорчета
летим, летим и се въртим,
децата веселим!
Ставайте, дечица малки,
ставйте от сън!
Чакат ви игри, пързалки.
Тичайте навън!
Припев:...
Баба Зима пак размята
белия кожух.
Ний се стелим по земята
леки като пух.
Нова година
С червените ботушки
потропва Дядо Мраз...
- Дечица-веселушки,
шейната спрях пред вас!
Във коша надзърнете:
Какво ли няма там? –
палячовци, мечета,
маймунки, барабан...
За Елка нося книга,
за Спас акордеон,
А Петльо кукурига:
- Пък аз съм за Антон!
Подаръци ще има
за всички от сърце!
За Новата година
да люшнем ний хорце!
Коледна приказка
В кошарата на бедните пастири
В такава нощ Христос се е родил.
И днес пак търсим светлите му дири
И вярваме, че свят човек е бил.
Със Коледната приказка на баба
Потегляме насън към Витлеем,
А в приказките както подобава
И пред нищо трудно няма да се спрем.
А в стаята елхата
Във приказна позлата
Ни чака да се върнем
От сладкия си сън. (х2)
Свещичките догарят,
Очите още парят,
В прозорците отеква
Красив камбанен звън! (х2)
Отеква красив камбанен звън!
Звън! (х4)
Отеква красив камбанен звън!
Звън! (х5)
Коледа! Коледа!
Jingle Bells
Dashing through the snow, in a one-horse open sleigh,
Over the fields we go, laughing all the way.
Bells on bob-tails ring, making spirits bright,
What fun it is to ride and sing a sleighing song tonight.
Chorus
Jingle bells, jingle bells, jingle all the way!
O what fun it is to ride in a one-horse open sleigh.
Jingle bells, jingle bells, jingle all the way!
O what fun it is to ride in a one-horse open sleigh.
A day or two ago, I thought I'd take a ride
And soon Miss Fanny Bright, was seated by my side;
The horse was lean and lank, misfortune seemed his lot;
He got into a drifted bank and we got upsot
(Chorus)
A day or two ago, the story I must tell
I went out on the snow, and on my back I fell;
A gent was riding by, in a one-horse open sleigh
He laughed as there I sprawling lie but quickly drove away
(Chorus)
Now the ground is white, go it while you're young
Take the girls tonight, and sing this sleighing song;
Just get a bob-tailed bay, two-forty as his speed
Hitch him to an open sleigh and crack! you'll take the lead
(Chorus)
|
We Wish You A Merry Christmas
We wish you a Merry Christmas
We wish you a Merry Christmas
We wish you a Merry Christmas
And a Happy New Year.
We all know that Santa's coming
We all know that Santa's coming
We all know that Santa's coming
And soon will be here.
|